Откраднаха ми бъдещето: как свекървата и зълвата ми разбиха живота на децата ми – историята на Мария от Пловдив

– Какво правите тук? – гласът ми трепереше, докато гледах свекърва си Стоянка и зълва си Даниела, седнали на дивана с куфари до краката си. Беше вторник вечер, бях уморена от работа в шивашкия цех, а вкъщи ме чакаше не уют, а буря.

Стоянка ме изгледа с онзи нейн типичен поглед – студен, оценяващ, сякаш съм някаква прислужница в собствения си дом.

– Момиче, ние ще останем тук. Наложи се. Апартаментът ни се ремонтира, а ти имаш достатъчно място – каза тя, без да ми даде шанс да възразя.

Погледнах към мъжа си – Георги. Очите му бяха сведени, избягваше погледа ми. Знаех, че пак е пил с тях и пак е обещал нещо зад гърба ми.

– Георги, това сериозно ли е? – прошепнах. – Не можеш просто да решаваш такива неща без мен!

Той само вдигна рамене:

– Майка ми няма къде да отиде. И Даниела също. Ще се оправим някак.

Още същата вечер започнаха дребните подмятания. Стоянка се оплакваше от всичко – че децата са шумни, че готвя безсолно, че не чистя добре. Даниела пък се разхождаше из апартамента като собственичка, ровеше в шкафовете ми и дори веднъж изхвърли тетрадките на дъщеря ми Калина, защото „разхвърляли масата“.

Седмици наред търпях. За децата – Калина и малкия Сашко. Те усещаха напрежението. Калина спря да кани приятелки у дома, а Сашко започна да се напикава нощем. Опитвах се да говоря с Георги, но той все повече се отчуждаваше. Вечерите прекарваше с майка си и сестра си пред телевизора, а аз бях сама в кухнята.

Една вечер чух Стоянка да шепне на Георги:

– Тая жена ти съсипва живота. Не виждаш ли? Децата ти ще пораснат като нея – безхарактерни.

Сърцето ми се сви. Не можех да повярвам, че човекът, с когото съм споделяла всичко, позволява майка му да ме унижава така.

След два месеца адът стана непоносим. Заплатата ми вече не стигаше – Стоянка и Даниела не работеха, но ядяха най-скъпото от хладилника и харчеха парите ми за сметки. Един ден открих, че златната гривна на Калина липсва. Подарък от баба й по майчина линия. Попитах всички – никой не знаеше нищо.

– Сигурно си я загубила – каза Даниела с усмивка.

Започнах да подозирам най-лошото. Още повече когато забелязах, че Георги е изтеглил пари от общата ни сметка без да ме пита. Когато го попитах къде са парите, той избухна:

– Ти ли ще ми държиш сметка? Майка ми има нужда от лекарства! Ако не ти харесва – тръгвай си!

Тогава разбрах – вече не съм част от това семейство. Бях станала чужда в собствения си дом.

Започнах да търся помощ. Обадих се на майка ми в Асеновград:

– Мамо, не издържам повече. Ще дойда при теб с децата.

Тя плака по телефона:

– Ела веднага! Не заслужаваш това!

Събрах най-необходимото – дрехи за мен и децата, снимки и няколко книги на Калина. Оставих бележка на Георги: „Не мога повече така. Избери кое е по-важно – майка ти или нашето семейство.“

Пътувахме цяла нощ с автобуса до Асеновград. Калина мълчеше, Сашко спеше на рамото ми. Чувствах се провалена майка – не успях да защитя децата си от собственото им семейство.

В Асеновград започнахме отначало. Намерих работа в местната хлебарница. Майка ми помагаше с децата. Калина постепенно започна да се усмихва отново, а Сашко спря да се буди нощем с плач.

Минаха месеци преди Георги да се обади:

– Върни се! Майка ми замина при сестра си в Германия, а Даниела си намери квартира.

Но вече беше късно. Бях намерила сили да продължа напред сама.

Понякога нощем се питам: ако бях останала и търпяла още малко, щеше ли нещо да се промени? Или щях завинаги да загубя себе си и децата си?

А вие какво бихте направили на мое място? Щяхте ли да простите такова предателство?