Майчината размяна: Когато домът се превърне в заложник на семейни интриги

— Не мога да повярвам, че пак го обсъждаме, Мариела! — гласът на свекърва ми, Лиляна, проряза тишината в кухнята, докато въртеше чашата с чай между пръстите си. — Това е най-доброто за всички ни. Ти и Стефан ще имате повече пространство, а аз ще съм по-близо до центъра. Само трябва да подпишеш прехвърлянето на апартамента на мое име.

Седях срещу нея, стиснала ръба на масата толкова силно, че кокалчетата ми побеляха. Стефан, мъжът ми, стоеше между нас като заложник — очите му шареха от мен към майка му, сякаш търсеше изход от капана.

— Лили, нека помислим още малко — опита се да смекчи тона той. — Мариела има право да се притеснява. Все пак това е нейният апартамент.

— Вашият апартамент! — сряза го тя. — Всички сме едно семейство! Или вече не сме?

В този момент усетих как гневът и страхът се преплитат в мен. Обичах Стефан, но не можех да забравя какво се случи с брат му Боби. Преди две години той беше осъден за измама — беше убедил няколко души да инвестират в несъществуващ бизнес и ги остави без стотинка. Семейството още се опитваше да заличи срама.

— Лиляна, не е въпрос на доверие… — започнах тихо.

— Напротив! — прекъсна ме тя. — Ако ми вярваш, ще го направиш. Ако не — значи никога не си ме приела за майка.

В този момент Стефан хвана ръката ми под масата. Пръстите му трепереха. Знаех, че е разкъсан между мен и майка си. Но аз също бях разкъсана — между любовта и страха да не изгубя всичко, за което съм работила.

Вечерта, когато останахме сами, Стефан се опита да ме убеди:

— Мариела, знам, че ти е трудно да й се довериш след всичко с Боби… Но това е майка ми. Тя не е като него.

— Не мога да рискувам, Стефане! — избухнах аз. — Помниш ли какво стана с леля Галя? Прехвърли апартамента на сина си и след година я изгониха на улицата! Ами ако Лиляна реши да продаде жилището? Или ако Боби излезе от затвора и започне пак да върти номера?

Той замълча дълго. После прошепна:

— Ако не го направим, ще я загубя…

— А ако го направим, може да загубим всичко! — отвърнах аз.

Следващите дни бяха кошмар. Лиляна звънеше по десет пъти на ден. Пращаше ми съобщения: „Мариела, мисли за бъдещето!“, „Не бъди егоистка!“, „Стефан страда заради теб!“ Дори съседката от третия етаж ме спря на стълбите:

— Чух, че ще местите майка му при вас? Браво! Така трябва — семейството е над всичко!

Почувствах се като предателка. Но всяка вечер гледах нотариалния акт и си спомнях как съм работила две години в чужбина, за да купя този апартамент. Как съм броила всяка стотинка и съм плакала от умора по строежите в Германия.

Една вечер Боби ми се обади от затвора. Гласът му беше странно весел:

— Мариела, чух за размяната! Майка каза, че ще ви уреди супер сделка. Само гледай да не изпуснеш момента — такива възможности не идват често!

Потръпнах. Спомних си как преди години той беше убедил Стефан да вземе кредит за „бизнес“, който се оказа измама. Стефан още изплащаше дълговете.

На следващия ден Лиляна дойде с нотариус.

— Ето документите — усмихна се тя сладко. — Само един подпис и всичко ще е наред.

Погледнах Стефан. Очите му бяха пълни с отчаяние.

— Не мога — казах твърдо. — Не мога да рискувам дома си.

Лиляна избухна:

— Значи така! След всичко, което направих за вас! Ще ме оставиш сама като куче!

Сълзите й ме пронизаха като нож. Но този път не отстъпих.

Седмици наред вкъщи беше ледено студено. Стефан почти не говореше с мен. Лиляна не ми вдигаше телефона. Дори съседите ме гледаха накриво.

Но една вечер Стефан се прибра по-рано и седна до мен на дивана.

— Мариела… Прости ми. Трябваше да те защитя от самото начало. Майка ми… тя никога няма да се промени.

Прегърнах го и заплаках от облекчение и болка едновременно.

Сега често се питам: Кое е по-важно — доверието към семейството или сигурността? Може ли любовта да оцелее между алчността и страха? Как бихте постъпили вие?