Зет ми иска да купи жилище на името на майка си, а аз не мога да го приема

— Не мога да повярвам, че го правиш, Мария! — гласът ми трепереше, докато гледах дъщеря си право в очите. Беше късен следобед, а слънцето вече се скриваше зад панелните блокове на Люлин. В кухнята миришеше на кафе и на нещо неизказано, което тежеше във въздуха като буря.

Мария седеше срещу мен, с ръце върху кръглия си корем. Очите ѝ бяха пълни със сълзи, но се опитваше да изглежда спокойна. — Мамо, моля те, не започвай пак. Не е толкова страшно. Просто така е по-лесно за Кристиян.

— По-лесно? — почти изкрещях. — По-лесно е да купите жилище и да го запишете на майка му? А ти? А децата ти? Какво ще стане, ако нещо се случи? Как можеш да си толкова наивна?

Мария наведе глава. — Мамо, ти не разбираш. Кристиян каза, че така ще избегнем някои данъци, а и майка му ще ни помогне с част от парите. Без нея няма как да съберем сумата за двустаен апартамент.

В този момент вратата се отвори и Кристиян влезе с торба от магазина. Усети напрежението веднага. — Какво става?

— Питай жена си — отвърнах студено. — Или по-добре кажи ти: защо искаш да купиш жилище на името на майка си?

Той въздъхна тежко и седна до Мария. — Госпожо Иванова, не е това, което си мислите. Просто майка ми ще ни даде заем и настоява апартаментът да е на нейно име, докато изплатим всичко. После ще го прехвърлим на нас.

— И ти вярваш на това? — обърнах се към Мария. — Знаеш ли колко жени са останали без дом заради такива „временни“ решения? Виждала съм го с очите си! Сестра ми остана на улицата след развода си, защото апартаментът беше на свекървата ѝ!

Мария избухна в плач. — Мамо, моля те! Не искам скандали! Не мога повече!

Погледнах я и сърцето ми се сви. Помня я като малко момиченце с плитки, което тичаше по двора на блока и мечтаеше за голямо семейство. А сега стоеше пред мен – бременна, уплашена и объркана.

— Кристиян — казах тихо, — ти обичаш ли дъщеря ми?

Той кимна сериозно. — Разбира се.

— Тогава я защити! Не я оставяй без сигурност! Ако утре нещо стане с теб или с майка ти, какво ще прави тя? С две деца и без дом?

Той замълча. Виждах как се бори между желанието да угоди на майка си и отговорността към собственото си семейство.

— Мамо — прошепна Мария, — ако не приемем помощта ѝ, няма да можем да купим нищо. Ще трябва да останем в гарсониерата още години наред.

— По-добре малко, но твое! — настоях аз. — По-добре тясно, но сигурно!

В този момент телефонът ми звънна. Беше сестра ми Даниела.

— Какво става? — попита тя веднага щом вдигнах.

— Същата история като твоята… — прошепнах аз.

— Не позволявай! — каза тя твърдо. — Ще съжаляваш цял живот.

Затворих телефона и погледнах младите пред мен.

— Знаете ли колко трудно беше за мен и баща ви да купим този апартамент? Години наред спестявахме всяка стотинка. Но никога не бих позволила някой друг да държи ключа от дома ни!

Кристиян стана и започна да крачи из стаята.

— Мамо винаги е помагала… Тя ни даде пари за сватбата, за първата кола…

— И винаги е искала нещо в замяна! — прекъснах го аз.

Мария го хвана за ръката. — Крис, моля те… Може ли поне да помислим още малко?

Той я погледна уморено. — Ще говоря с майка ми. Може би ще се съгласи апартаментът да е на две имена.

— Или поне направете нотариален договор за заем! — настоях аз. — Всичко друго е рисковано!

Вечерта премина в мълчание. След като си тръгнаха, останах сама в кухнята с мислите си. Спомних си как преди години баща им ме убеждаваше да запиша апартамента само на негово име „за по-лесно“. Не се съгласих тогава – и никога не съм съжалявала.

На следващия ден Мария ми се обади.

— Мамо… Говорихме с Кристиян. Ще настояваме апартаментът да е поне на две имена или ще търсим друг вариант. Благодаря ти…

Затворих телефона със сълзи в очите – от облекчение и от страх за бъдещето им.

Понякога се чудя: защо в България все още толкова много семейства се делят заради имоти? Дали някога ще се научим да ценим сигурността и доверието повече от парите?