Казвам се Мария и тази история е за борбата ми да стана майка чрез осиновяване в България. След години на чакане, разочарования и битки с институциите, най-накрая срещнах двете си дъщери. Но цената на това щастие беше по-висока, отколкото някога съм си представяла.
Казвам се Мария и никога няма да забравя нощта, в която синът ми Стефчо стана нашият спасител. Преживях години на страх и насилие, докато най-накрая събрах смелост да избягам с децата си. Тази история е за болката, надеждата и силата да започнеш отначало.
В една студена декемврийска вечер, докато отчаяно броях стотинките за хляб, на вратата ми се появи плик с пари и писмо от неизвестен човек. Това събитие преобърна живота ми, разкривайки неподозирани истини за хората около мен и за самата мен. Историята ми е за надеждата, която се ражда дори в най-мрачните моменти, и за цената на човешкото достойнство.
След четиридесет години брак, един неочакван SMS на телефона на съпруга ми разклати целия ми свят. В този разказ споделям как съмнението може да се промъкне дори в най-устойчивите връзки и как болката и несигурността могат да доведат до ново разбиране и преоткриване на любовта. Това е история за прошка, страх и надежда.
Казвам се Мария и още от първия миг, в който прегърнах дъщеря си, знаех, че ще се боря за нея. Когато обявих името ѝ – Лъчезара – в социалните мрежи, не очаквах бурята от подигравки и злобни коментари. Тази история е за болката, силата и избора да остана вярна на себе си и детето си.
Преди четиридесет години намерих бебе на прага си в Пловдив. Въпреки страха и несигурността, го приех като свое дете и заедно преминахме през изпитанията на живота. Днес, когато синът ми е успял човек, се връщам към онзи съдбовен ден и се питам какво означава да бъдеш истински родител.
В този разказ споделям най-тежкия ден от живота си – когато баща ми, военен, се отказа от победата в състезание, за да ми помогне да завърша първото си бягане на 5 километра. Този момент промени отношенията ни и ме накара да преосмисля какво означава истинската сила. Историята е за прошката, смелостта и любовта между баща и дъщеря.
В тази история разказвам за нощта, в която случайно чух разговор между съпруга ми и сина ни, който преобърна живота ми. Всичко започна с желанието на малкия Емил за кученце, но завърши с разкриването на дълбоко пазена семейна тайна. Думите, които дочух, ме накараха да се замисля за доверието, любовта и истината в нашето семейство.
След като се пенсионирах, посветих цялото си време на това да готвя за сина си Иван и снаха си Мария. Надявах се, че ще бъдем по-близки, но вместо това се почувствах изолирана и ненужна. Тази история е за болката от самотата, когато семейството ти вече не те забелязва.
Още от малка мечтаех да имам голямо семейство и уютен дом, но животът ме изправи пред разпадаща се къща и дете, което не мога да разбера. Всеки ден се боря с умората, самотата и вината, докато се опитвам да съхраня мечтите си. Питам се дали някога ще намеря сили да продължа или ще се изгубя сред руините на собствените си очаквания.
В тази история разказвам за болката, която изпитах, когато дъщеря ми Мария ми призна, че се срамува от мен, защото не мога да ѝ помогна финансово. След години борба и самота като вдовица и учителка, се сблъсквам с реалността, че любовта и жертвите ми сякаш не са достатъчни за нея. Историята разкрива семейни конфликти, социални различия и въпроса: какво означава да си добър родител в днешна България?
В този разказ споделям как една обикновена вечер се превърна в изпитание за мен като майка, когато синът ми отказа да си прибере играчките. Вярата и молитвата ми помогнаха да намеря сили и търпение, за да се справя с тази трудна ситуация. Историята ми е покана към всички родители да споделят своите моменти на слабост и надежда.
