Още от момента, в който с моята сестра Надежда наследихме къщата на баба, животът ни се превърна в непрестанна битка с майка ни. Всяко наше решение беше подложено на нейната критика, а заплахите, че ще ни изгони, станаха ежедневие. Когато сменихме ключалките, знаехме, че бурята, която ще последва, може да разруши семейството ни завинаги.
Винаги съм давала всичко за децата си – купих им апартаменти, жертвах мечтите си, но сега се чувствам чужда в собствените им домове. Върнах се в България с надежда за близост, но ме посрещнаха студени стени и мълчание. Това е моята история за самотата, разочарованието и копнежа за истинска връзка.
В този разказ споделям как майка ми винаги поставяше мнението на съседите над моите нужди и чувства. Това ме накара да се чувствам самотна, неразбрана и отчуждена в собствения си дом. Историята разкрива болката от семейните конфликти, породени от страха от хорското мнение.
Десет години строихме с мъжа ми нашата мечтана къща в Родопите, далеч от градската суета. Тъкмо когато бяхме готови да се насладим на плодовете на труда си, синът ни Димитър се върна с предложение, което преобърна всичко. История за семейни жертви, сблъсък на поколения и трудния избор между мечтите и реалността.
