От момента, в който синът ми Филип се роди, животът ми се преобърна. Семейните отношения се разпадаха пред очите ми, а аз се борех между любовта към детето си и болката от отхвърлянето от собствените ми родители. Днес, когато гледам назад, се питам дали човек може едновременно да обича и да отхвърля.
Върнах се в родния дом, за да се грижа за майка ми след инсулта, докато брат ми Димитър искаше да продаде апартамента ѝ и да изчезне с парите. Оттогава отношенията ни са изпепелени от болка и разочарование. Разказвам тази история, за да попитам: какво остава, когато семейството се разпадне?
Една вечер, когато дъждът барабанеше по прозорците, доведената ми дъщеря Мария се появи на вратата ми с двете си деца и куфари. Винаги съм имала трудни отношения с нея, но тази нощ ме изправи пред избор – да отворя сърцето си или да остана в сянката на старите обиди. Тази история е за болката, прошката и силата да бъдеш семейство въпреки всичко.
Живея с моята свекърва Мария в малък апартамент в Люлин. Тя управлява дома ни като казарма – всичко е по график, а всяко отклонение води до скандал или наказание. Това е историята на моето оцеляване, борба за достойнство и малки победи в един дом, където любовта и търпението се изпитват всеки ден.
