В един обикновен софийски апартамент, докато месех хляб за вечеря, се сблъсках с истината за брака си. Мълчанието между мен и съпруга ми Петър се оказа по-силно от всяка караница. Тази вечер промени всичко и ме накара да се запитам: колко дълго можем да живеем в сянката на неизказаното?
Казвам се Златина и вече години наред живея в безкраен кръговрат от готвене, защото съпругът ми Петър отказва да яде остатъци. Всяка сутрин ставам по-рано, за да приготвя прясна закуска, а след работа бързам към дома, за да сложа топла вечеря на масата. Чувствам се изтощена, неразбрана и все по-често се питам дали това е животът, който исках.
Преместих се в новия апартамент с надежда за ново начало, но неочакваната настойчивост на съседката ми, госпожа Тодорова, бързо превърна ежедневието ми в изпитание. Постоянните ѝ посещения и искания за лакомства започнаха да тежат не само на бюджета ми, но и на психиката ми. В тази история разказвам за вътрешната борба между желанието да бъда добра и нуждата да поставя граници.
Всичко започна с една чаша захар, но скоро се превърна в кошмар. Аз, Мария, се преместих в новия си апартамент с надеждата за спокойствие, но съседката ми Галя се оказа истинско изпитание. Сега се чудя – докъде стига добротата и кога трябва да кажеш „стига“?
