Още от първия миг усещах, че нещо не е наред, но позволих на другите да решават вместо мен. Моята история е за несъстояла се сватба, семейни интриги и борбата да намеря собствения си глас. Мога ли да обичам, без да изгубя себе си?
Винаги съм мечтала за спокоен живот извън София, но когато с мъжа ми Георги се преместихме край язовир Искър, не подозирах, че най-голямото изпитание ще бъдат нашите роднини. Постоянните им посещения, нежелани съвети и семейни конфликти постепенно ми отнеха радостта от новия дом. В крайна сметка трябваше да намеря сили да се изправя срещу тях и да се науча да казвам „не“.
Винаги съм бил известен като човек, който брои всяка стотинка, но когато става дума за семейството ми, портфейлът ми сякаш се отваря сам. Историята ми е за това как се научих да поставям граници, да казвам „не“ и да помагам на близките си по начин, който ни направи по-силни. Това беше болезнен, но необходим урок за всички ни.
Винаги съм мислила, че нямам никакъв талант. Животът ми беше сив и подреден, докато един ден не посегнах към четката и не открих себе си. Това е разказ за страховете, семейните конфликти и малките победи по пътя към собственото ми призвание.
