Върнах се в апартамента на сестра ми Мария и съпруга ѝ Димитър, след като животът ми в София се разпадна. Вместо утеха, попаднах в центъра на семейна буря, която заплашва да ги раздели. Сега всички ме обвиняват, а аз се чудя как да постъпя.
Още помня как светът ми се срина, когато разбрах, че съпругът ми Георги ме е предал. След години на борба с безплодието, причинено от неговата небрежност, намерих сили да си върна достойнството по свой начин. Моята тиха битка се превърна в неочаквано ново начало.
Казвам се Мария Георгиева и тази история е за мен, за сина ми Калоян и за борбата ни с предразсъдъците и бедността. Всичко започна в един дъждовен ден, когато разбрах, че Калоян няма да получи стипендията, която заслужаваше. Това ме принуди да се изправя срещу системата, срещу собствените си страхове и срещу едно общество, което често забравя най-уязвимите.
Още от първата ни среща майка ми не хареса Иван. Той беше шофьор на камион, а вечерите си прекарваше пред компютъра, играейки игри. Но животът ни поднесе уроци, които никой от нас не очакваше.
Казаха ми, че съм обикновена още в първия ми ден на този свят. Майка ми неволно изрече думи, които белязаха детството ми, но животът ме научи, че красотата е нещо много повече от външност. Това е моята история за болката, прошката и силата да се промениш.
Казвам се Мария и никога няма да забравя нощта, в която синът ми Стефчо стана нашият спасител. Преживях години на страх и насилие, докато най-накрая събрах смелост да избягам с децата си. Тази история е за болката, надеждата и силата да започнеш отначало.
След четиридесет години брак, един неочакван SMS на телефона на съпруга ми разклати целия ми свят. В този разказ споделям как съмнението може да се промъкне дори в най-устойчивите връзки и как болката и несигурността могат да доведат до ново разбиране и преоткриване на любовта. Това е история за прошка, страх и надежда.
В този разказ споделям най-тежкия ден от живота си – когато баща ми, военен, се отказа от победата в състезание, за да ми помогне да завърша първото си бягане на 5 километра. Този момент промени отношенията ни и ме накара да преосмисля какво означава истинската сила. Историята е за прошката, смелостта и любовта между баща и дъщеря.
След като се пенсионирах, посветих цялото си време на това да готвя за сина си Иван и снаха си Мария. Надявах се, че ще бъдем по-близки, но вместо това се почувствах изолирана и ненужна. Тази история е за болката от самотата, когато семейството ти вече не те забелязва.
Преди 12 години мъжът ми ме напусна заради друга жена. Сега, когато най-сетне бях намерила покой, той се появи отново на прага ми. Тази история разказва за болката, объркването и силата да избереш себе си.
Казвам се Ралица и на двадесет и две години все още нося тежестта на решението, което взех на седемнайсет. Мислех, че помагам на родителите си, когато разкрих една истина, но вместо това станах причина за техния развод. Сега се чудя дали постъпих правилно и дали някога ще намеря прошка за себе си.
Казвам се Мария и цял живот съм се борила със сянката на баща си. Когато той се разболя тежко и имаше нужда от бъбрек, пред мен се изправи най-трудното решение – да помогна на човека, който ме е наранявал, или да избера себе си. Тази история е за болката, прошката и границите, които трябва да поставим дори на най-близките си.
