Казвам се Григор и цял живот броя стотинките си, но когато става дума за семейството ми, забравям за себе си. Родителите и брат ми Андрей отдавна са свикнали да разчитат на мен, а аз все повече се губя в опитите си да им угодя. Днес ще ви разкажа какво е да си човек, който дава всичко, а накрая остава сам със сметките и сълзите си.
В този разказ споделям как най-щастливият ден в живота ми се превърна в кошмар заради пиянските изцепки на моя годеник. Изправена пред унижението и разочарованието, намерих сили да избягам с най-добрия си приятел от детинство. Историята ми е за смелостта да избереш себе си, когато всички очакват да се жертваш.
Аз съм Георги, обикновен човек от Пловдив, който се влюби в най-необикновената жена – Мария. Нашата любов беше подложена на изпитание, когато непознати в интернет започнаха да я осъждат за външността ѝ. Тази история е за болката, гнева и силата да защитиш човека до себе си срещу злобата на света.
Стоя в коридора, докато гласът на бившата ми свекърва, Мария, ехти от другата стая, разказвайки на поредната си приятелка колко благороден бил синът ѝ, като ми оставил всичко след развода. Но никой не знае какво се крие зад тази приказка. Истината е, че зад фасадата на великодушие се крият години лъжи, предателство и самота.
Всичко започна с един телефонен звън и молба за помощ, която прерасна в тежест. В тази история разказвам за напрежението между мен и съседката ми госпожа Димитрова, за нейната дъщеря, която рядко се прибира, и за това как се научих да поставям граници, въпреки чувството за вина. Дали постъпих правилно или просто избягах от отговорността?
В един обикновен ден получих писмо от майка ми, с която не бях говорила от години. В него тя настояваше да ѝ помогна финансово, въпреки че детството ми с нея беше изпълнено с болка и отчуждение. Сега трябваше да реша дали да ѝ подам ръка или да защитя себе си и собственото си семейство.
