В тази история разказвам за най-тежкия период от живота си – битката с рака. Споделям как вярата и молитвата ми дадоха сили да премина през химиотерапията, а подкрепата на съпруга ми Иван беше моят спасителен пояс. Надявам се моят разказ да вдъхнови и други да не се предават, дори когато всичко изглежда безнадеждно.
Открих, че майка ми крие тежка болест от мен, за да ме предпази. Вътрешно се боря с вина, гняв и безсилие, докато се опитвам да намеря начин да ѝ помогна. Тази история е моят опит да разбера как да бъда до нея, когато истината боли.
През 2016 година се изправих пред най-голямото изпитание в живота си – борбата за оцеляване с болен бъбрек. Когато вече бях изгубила всякаква надежда, в живота ми се появи непознат – Георги, който предложи да ми подари част от себе си. Нашата връзка прерасна отвъд благодарността, но съдбата ни поднесе неочакван обрат и ни лиши от щастлив край.
Аз съм Мария, майка на близнаци, и ще ви разкажа за най-тежкия период в живота ни – когато разбрахме, че и двете ни момчета имат рядко сърдечно заболяване. Ще ви споделя за страха, вината, надеждата и борбата ни с българската здравна система. Това е история за любов, изпитания и въпроса: какво означава да бъдеш родител в България?
Кръвта ми се смрази, когато чух майката на Иван да плаче в коридора на болницата. Аз, Мария, медицинска сестра от Пловдив, взех решение, което промени живота ми завинаги – дарих бъбрека си на 10-годишно момче, когото познавах само от болничната стая. Тази история е за болката, страха и надеждата, които се преплитат в едно сърце, когато животът на дете зависи от теб.
Открих, че съпругът ми ме предава точно когато се борех с диагнозата рак. Болката от предателството се преплете със страха от смъртта, но намерих в себе си сила, за която не подозирах. Моята история е за оцеляване, прошка и преоткриване на себе си.
