В тази история разказвам за живота си като самотна майка в България, за борбата да отгледам децата си и за трудното решение да не оставя наследство на сина си. През годините се сблъсках с предателства, разочарования и надежди, които ме научиха да поставям граници и да мисля за бъдещето по различен начин. Сега, когато децата ми са пораснали, се изправям пред най-тежкия избор в живота си.
Казвам се Магдалена и преди петнайсет години съпругът ми ме напусна заради друга жена, когато дъщеря ни беше само на две. Преживях години на лишения, работа на две места и безсънни нощи, за да осигуря всичко за детето си, а днес, когато съм на петдесет и две, тя ме обвинява, че съм я ограбила. Не мога да повярвам, че след всичко, което преживяхме заедно, сега съм се превърнала в посмешище заради собствената си дъщеря.
В тази история разказвам за тежката дилема, пред която се изправих, когато трябваше да решим как да се грижим за майка ми след продажбата на семейната ни къща. Семейните конфликти, чувството за вина и отговорността към родителите се преплитат в едно драматично писмо, изпълнено с болка и търсене на съвет. Надявам се читателите да се разпознаят в моите думи и да споделят своя опит.
Животът ми винаги е бил посветен на другите, докато един ден не реших да избера себе си. Това решение разтърси семейството ми и ме изправи пред гнева на собствените ми дъщери. Сега се питам – имам ли право на щастие, след като съм дала всичко от себе си?
