Аз съм Мария, майка и баба, разкъсвана между желанието да помагам на дъщеря си и нуждата да имам свой собствен живот. Всеки ден се боря с вината и страха, че ще разочаровам семейството си, ако поставя граници. Тази история е за трудния избор между любовта към близките и грижата за себе си.
Шест години минаха, откакто се роди първото ми внуче, но така и не успях да бъда истинска баба. Сега, когато снаха ми се връща на работа, изведнъж им трябвам – но защо точно сега? Дали аз съм виновна, или просто съм жертва на семейните игри и неразбирателства?
Винаги съм вярвала, че семейството е най-важното нещо. Дъщеря ми беше всичко за мен, а когато се омъжи за Петър, бях сигурна, че ще бъдем още по-сплотени. Но един неочакван жест разтърси доверието ми и ме накара да се замисля дали наистина познаваме хората до себе си.
В този разказ споделям за най-тежкия период в живота си, когато майка ми отказа да ми помогне с гледането на дъщеря ми. Преживях гняв, вина и отчаяние, но намерих сили да се изправя и да потърся нови решения. Надявам се моят опит да вдъхнови други да говорят открито за трудностите си.
