Казвам се Мария и след смъртта на съпруга ми се преместих при сина си в София. Вместо спокойни старини, се озовах в центъра на семейни конфликти, напрежение с невястата и борба за собствено достойнство. Историята ми е за трудния избор между помощта към близките и запазването на себе си.
Казвам се Мария и винаги съм вярвала, че да помагаш на семейството е нещо естествено. Но когато снаха ми започна да ме третира като безплатна помощ, трябваше да избера между себе си и близките си. Това е историята за това как намерих гласа си и се осмелих да кажа „стига“.
Казвам се Мария и съм на 55 години. Дъщеря ми ме нарича лоша баба, защото отказвам да гледам внучетата си, докато тя е без работа. Между болния ми съпруг, работата и желанието да помогна, се разкъсвам между вина и нуждата да запазя себе си.
