Винаги съм мечтала да бъда обичана баба, но възпитанието на снахата ми разклаща основите на нашето семейство. Гледам как внуците ми растат без граници и се питам дали има път назад към хармонията. Тази история е за болката, безсилието и надеждата, че семейството може да се събере отново.
Казвам се Мария и никога не съм вярвала, че ще дойде ден, в който снаха ми ще ми забрани да виждам внуците си. Всичко се случи след един обикновен спор, който прерасна в нещо много по-голямо. Сега стоя сама в празния апартамент и се питам къде сбърках и дали някога пак ще чуя детски смях у дома.
Живея в малка стая с трите си внучета, а четвъртото е на път. Синът ми стана баща твърде млад, а аз поех отговорността за всички, когато той и майка им не успяха. Всеки ден се боря с вината, умората и страха, че не мога да им дам повече.
Майка ми, която току-що се пенсионира, реши да последва сърцето си и да започне нов живот с новия си любим, вместо да ми помага с децата. Чувствам се изоставена и предадена, докато се боря да съчетая работата и майчинството без нейната подкрепа. Историята ми е за болката, гнева и опитите да разбера избора ѝ.
Винаги съм вярвала, че майка ми ще бъде до мен, когато имам нужда от помощ с децата. Но след раждането на най-малкия ми син, тя отказа да ги гледа и това преобърна целия ми свят. Сега се питам – къде свършва дългът на родителя и започва правото му на личен живот?
Винаги съм се чувствала изоставена от майка ми, която отказваше да ми помага с децата, въпреки че отчаяно имах нужда от подкрепа. След един неочакван инцидент, който преобърна живота ни, бях принудена да преосмисля миналото, отношенията ни и какво означава да простиш. Това е моята история за болката, гордостта и надеждата за ново начало.
