Живея в една стая с тримата си внуци, а четвъртият е на път. Всеки ден се боря за малко тишина, за късче лично пространство и за това да не изгубя себе си сред семейните кавги. Питам се – може ли да се спаси семейството, когато сме толкова притиснати един до друг?