Казвам се Снежана, на 59 години съм и живея в Пловдив. Преди двадесет години оставих дванадесетгодишната си дъщеря Мария и заминах да работя в Италия, вярвайки, че това е единственият ни шанс да оцелеем. Днес Мария не може да ме погледне в очите, а аз се питам дали наистина имах избор.
В тази история разказвам за най-трудния период в живота ми – когато дъщеря ми попадна в болница и аз трябваше да поема грижите за малкия си внук. Останах сама, изплашена и отчаяна, но намерих сила във вярата и молитвата. Тази история е за болката, страха, но и за чудото на надеждата.
В този разказ споделям как приех в дома си братовчедка в нужда, а тя ме предаде по най-болезнения начин. Преживях шок, гняв и срам от собствената си наивност, но трябваше да се изправя срещу истината за семейството. Това е история за загубеното доверие и трудния път към прошката.
След болезнен развод се заклех, че никога повече няма да допусна мъж до себе си. Но една неочаквана среща в Борисовата градина промени всичко, когато един непознат ме изслуша така, както никой друг досега. Това е моята история за втория шанс, страховете и надеждата.
В тази история разказвам за най-тежкия период в живота ми, когато моята внучка Мария изпадна в дълбока депресия. Вярата и молитвата се превърнаха в единствената ми опора, докато се борехме заедно с нейната болка. Това е разказ за отчаянието, надеждата и силата на любовта.
Казвам се Елица Георгиева и винаги съм вярвала, че помагам на майка си да се възстанови. Един ден обаче разбрах, че жертвите ми са финансирали нейната тайна зависимост. Това е историята за рухването на моя свят и борбата ми да простя на най-близкия си човек.
В един миг светът ми се срина, когато чух диагнозата на жена ми. В отчаянието си се обърнах към молитвата, макар никога да не съм вярвал в нея. Сега знам, че вярата и надеждата могат да променят съдбата, дори когато всичко изглежда изгубено.
Всичко започна в една дъждовна вечер, когато разбрах, че апартаментът ми е на път да бъде отнет. В този момент на отчаяние се обърнах към Бог и молитвата, търсейки сили да се справя с несправедливостта и страха. Историята ми е за това как вярата и надеждата могат да променят дори най-безнадеждната ситуация.
В тази история разказвам за най-тежкия период от живота си – когато дълговете ни затиснаха, а бракът ми с Петър се разпадаше. Споделям как вярата и молитвата ми дадоха сили да не се предам, въпреки отчаянието и самотата. Надявам се моят път да вдъхнови други, които се борят със същите демони.
Още от първия миг, в който родих дъщеря си, хората започнаха да ме гледат с недоверие. Най-болезненият момент беше в КАТ, когато служителката ме обърка за бавачка и отказа да ми приеме документите. Тази история е за болката от предразсъдъците, които разкъсват семействата ни отвътре и отвън.
Казвам се Стефан и съм израснал в малък апартамент в Люлин, където често нямаше ток, а понякога и храна. Шахът беше моето спасение – всяка сутрин играех на стара дъска в Борисовата градина, докато един ден съдбата ми се преобърна. Днес разказвам как една игра промени живота ми и този на семейството ми.
В тази история споделям как вярата и молитвата ми дадоха сили да подкрепя дъщеря си Мария, когато тя трябваше да вземе тежкото решение дали да се разведе. Преживяхме заедно болка, съмнения и семейни конфликти, но именно вярата ни помогна да намерим път напред. Това е разказ за майчината обич, прошката и надеждата.
