Казвам се Ивана и все още не знам как оцеля миналата година. Съпругът ми Даниел ме предаде с моята сестра Ани, а после изчезнаха парите, които бяхме спестили за университета на сина ни. Сега стоя пред руините на нашето семейство и се питам има ли прошка и как да продължа напред.
Бях невидима за всички, дори когато седях срещу любимия си човек в малко софийско заведение. Една вечер, която трябваше да бъде обикновена, се превърна в огледало на болката, която носех от години. Въпросът „Защо ме пренебрегват?“ се превърна в център на моята борба със самочувствието и мястото ми в този свят.
Крещящият глас на дъщеря ми Виктория още кънти в ушите ми – обвинява ме, че не сме ѝ дали достатъчно пари за сватбата, въпреки че ние с мъжа ми платихме всяка една сметка. Сега се чудя къде сбъркахме като родители и защо благодарността се е превърнала в рядкост. Историята ми е за болката от неразбирането между поколенията и за тежестта на родителската любов.
Всичко започна с една кавга в кухнята, когато казах на жена си Мира, че искам да замина сам на море. Не подозирах, че това решение ще преобърне представите ми за семейство, любов и отговорност. Тази история е за един баща, който трябваше да изгуби всичко за няколко дни, за да разбере какво наистина има.
Живея в малък апартамент в Люлин с мъжа си Петър и сина ни Мишо, който е с аутизъм. Майка ми не спира да ни упреква, че не сме достатъчно успешни, а аз се боря между любовта към семейството си и болката от нейните думи. Всеки ден е битка за оцеляване, но и за достойнство.
В един дъждовен следобед децата ми, Ивайло и Невена, ми съобщиха, че искат да продадат семейната ни къща и да ме преместят в дом за възрастни хора. Болката и предателството, които изпитах, ме накараха да преосмисля всичко, което съм градяла цял живот. Но именно този труден момент ни сближи по начин, който никога не съм очаквала.
На шейсет години животът ми се преобърна, когато срещнах човек, който разклати основите на брака ми. Изправена пред дилемата между дълга към семейството и копнежа за истинска близост, се оказах в центъра на буря от емоции, вина и страх. Сега се питам дали имам право да търся щастие, когато всичко около мен може да се разпадне.
Казаха ми, че съм обикновена още в първия ми ден на този свят. Майка ми неволно изрече думи, които белязаха детството ми, но животът ме научи, че красотата е нещо много повече от външност. Това е моята история за болката, прошката и силата да се промениш.
В този разказ споделям най-тежкия ден от живота си – когато баща ми, военен, се отказа от победата в състезание, за да ми помогне да завърша първото си бягане на 5 километра. Този момент промени отношенията ни и ме накара да преосмисля какво означава истинската сила. Историята е за прошката, смелостта и любовта между баща и дъщеря.
В тази история разказвам за болката, която изпитах, когато дъщеря ми Мария ми призна, че се срамува от мен, защото не мога да ѝ помогна финансово. След години борба и самота като вдовица и учителка, се сблъсквам с реалността, че любовта и жертвите ми сякаш не са достатъчни за нея. Историята разкрива семейни конфликти, социални различия и въпроса: какво означава да си добър родител в днешна България?
Всичко започна в една дъждовна вечер, когато чух дъщеря ми Виктория да плаче тихо в стаята си. Семейните традиции на новия ми съпруг, Димитър, поставиха на изпитание връзката между децата ми и разклатиха доверието в дома ни. Тази история е за болката от фаворитизма, за трудните разговори и за това как намерихме пътя обратно един към друг.
Казвам се Грета и съм на 29 години. След раждането на сина ми, животът ми се преобърна, когато разбрах, че партньорът ми не е готов да бъде баща и предпочете да остави грижите за детето на своята майка. Чувствам се предадена и сама, но се боря да намеря сили и смисъл в новата си роля.
