Една сутрин, докато приготвях любимите палачинки на годеника си, осъзнах, че съм се изгубила в живота си. Семейството му постоянно ме контролираше, а аз ставах все по-невидима. Това е историята за това как намерих смелостта да избягам от затвора на чуждите очаквания и да бъда себе си.
Казвам се Милена и животът ми се преобърна след катастрофа, която ме остави в инвалидна количка. Това е историята за моята сватба с Димитър, за страховете, предразсъдъците и силата на любовта, която устоява на всичко. През болка, възстановяване и борба за достойнство се изправям срещу общество, което често не вижда отвъд повърхността.
В този разказ споделям най-болезнения ден в живота си – когато дъщеря ми ме обвини, че сме ѝ дали твърде малко пари за сватбата, въпреки че поехме всички разходи. Преживях разочарование, гняв и безсилие, докато се опитвах да разбера къде сбъркахме като родители. Това е история за семейните конфликти, сблъсъка на поколенията и любовта, която понякога не стига.
В деня на сватбата ми с Даниел неговите родители не дойдоха. Опитвах се да го убедя да ги покани, но той беше непреклонен. Сега, години по-късно, се питам дали гордостта и обидата могат да бъдат поправени, или вече е твърде късно.
Още от първия ден на сватбата на дъщеря ми, напрежението между нашето семейство и родителите на зет ми започна да се усеща като буря преди дъжд. Малките недоразумения прераснаха в открити конфликти, които разкъсаха връзките ни и ме накараха да се питам къде сбъркахме. Това е моята история за болката, гордостта и надеждата, че някога ще намерим път един към друг.
