Цял живот живях за другите, докато един ден не осъзнах, че съм се изгубила напълно. Семейството ми приемаше всичко, което правя, за даденост, а аз постепенно изчезвах в сянката на собствените си жертви. Това е разказът за болката и освобождението, които изпитах, когато най-накрая избрах себе си.
Казвам се Ивана и всяка година на рождения ден на съпруга ми Дарио домът ни се превръща в сцена за неговото семейство. Тази година реших да прекъсна традицията и да направя нещо за себе си, но последствията ме доведоха до ръба. Сега се питам – колко дълго една жена трябва да жертва себе си заради чуждите очаквания?
Още от първия миг, в който се омъжих, усещах, че нещо липсва. Вторият ми брак беше по-скоро компромис, отколкото любов. Винаги съм вярвала, че заслужавам да бъда обожавана и третирана като кралица, но животът ми показа друго.
