В тази история разказвам за първите години след преместването ни в новия апартамент, за сблъсъка с децата от квартала и за думите на баща ми, които тогава пренебрегнах, но по-късно осъзнах колко са били важни. Семейните ни отношения се обтегнаха, а аз се борех с желанието да се впиша и с гордостта си. Днес, вече пораснала, разбирам тежестта на бащините съвети и се питам дали не е твърде късно да поправя грешките си.
Една вечер, докато децата спят, съпругът ми Стефан ми каза, че иска друго – нов живот, без мен. Останах сама с две деца, ипотека и въпроси без отговор. Сега се уча да живея отново, да намирам смисъл в малките неща и да вярвам, че не съм сама в болката си.
Винаги съм мислила, че нямам никакъв талант. Животът ми беше сив и подреден, докато един ден не посегнах към четката и не открих себе си. Това е разказ за страховете, семейните конфликти и малките победи по пътя към собственото ми призвание.
