В рамките на една година станах майка на три деца, макар че не са тризнаци. Изправих се пред осъждане, самота и собствените си страхове, но намерих сили в себе си и в любовта към децата ми. Това е моята история за оцеляване, прошка и надежда в общество, което често не прощава.
Казвам се Мария и никога не съм искала деца. Моят съпруг, семейството ми и цялото ми обкръжение никога не ми простиха това – години наред се лутах между вина, бунт и жажда за свобода. Това е моят разказ за това какво означава да си различна в страна, където майчинството е задължение.
В тази история разказвам за борбата си като самотна майка в малък български град, където предразсъдъците и клюките ме притискаха ежедневно. През болката, срама и унижението открих вътрешната си сила и научих, че никой няма право да определя моята стойност. Това е разказ за преодоляване, прошка и ново начало.
Казвам се Мария Георгиева и тази история е за мен, за сина ми Калоян и за борбата ни с предразсъдъците и бедността. Всичко започна в един дъждовен ден, когато разбрах, че Калоян няма да получи стипендията, която заслужаваше. Това ме принуди да се изправя срещу системата, срещу собствените си страхове и срещу едно общество, което често забравя най-уязвимите.
Казвам се Валентина и съм на 30 години. Реших да спра да се обезкосмявам и това преобърна живота ми – изправих се срещу критики, подигравки и дори отхвърляне от най-близките си хора. Но тази борба ме научи да обичам себе си такава, каквато съм, и да не се срамувам от тялото си.
Винаги съм вярвала, че външният вид е всичко, докато не се сблъсках с истината за себе си и хората около мен. Преживях болка, предателство и самота, но открих, че най-голямата красота се крие в искреността и добротата. Това е моята история за борбата със стереотипите и пътя към приемането на себе си.
