В този разказ споделям за загубата на майка ми и на жената, която ми помогна да оцелея в София – леля Мария. Преживях болка, вина и самота, докато се опитвах да намеря себе си в големия град. Историята ми е за прошката, благодарността и трудния път към помирението със себе си.
Винаги съм била строга майка, особено след като останах вдовица. Когато синът ми Андрей доведе снаха ми Надежда да живеят при мен, напрежението вкъщи достигна връхната си точка. Но точно тогава, когато очаквах най-лошото, Надежда ме изненада с благодарност, която промени всичко.
В този разказ споделям за загубата на майка ми и на жената, която ми подаде ръка, когато останах сам в София – леля Мария. Преживях години на самота, борба и търсене на смисъл, докато тя не се превърна във втора майка за мен. Сега, когато и тя си отиде, се опитвам да намеря сили да благодаря и да продължа напред.
