В този разказ споделям най-тежкия си момент като майка – когато поисках помощ от свекърва си и получих неочакван отговор. Семейните конфликти, страховете и вината ме разкъсваха, докато се борех да намеря баланс между работа, дете и личен живот. Историята ми е покана за откровен разговор за трудните отношения между снаха и свекърва в българското семейство.
В тази история разказвам за болката и объркването, които изпитвам, когато най-близките ми хора – моите родители – отказват да ми помогнат с детето ми, въпреки че живеят съвсем наблизо. Чувствам се предадена, самотна и разкъсана между любовта към семейството и нуждата от подкрепа. Надявам се моят разказ да провокира размисъл за това какво означава да бъдеш родител и дете в съвременна България.
В тази история разказвам за нощта, в която станах главният герой на най-големия скандал в нашето село. Една невинна лъжа, породена от страх и паника, доведе до хаос, разпад на приятелства и дълбоки семейни рани. Сега се питам – може ли една грешка да бъде простена, когато цялото село е срещу теб?
Останах вдовица с три деца и се боря да оцелея в свят, в който дори най-близките понякога обръщат гръб. Майка ми отказва да ми помогне с гледането на децата, а аз трябва да работя, за да ги изхранвам. Всяка вечер се питам – има ли изход за самотните майки като мен?
Бях на ръба на истерията, когато чух думите: „Детето го няма!“ В тази нощ, в малкото ни село Долно Камарци, една лъжа разтърси всички ни и разкри колко крехко е доверието между хората. Историята ми е за страха, вината и прошката – и за това как една грешка може да промени живота на цяла общност.
