След смъртта на баба ми, майка ми се вкопчи в сестра ми и съпруга ѝ, задушавайки ги с прекомерна грижа. Аз, по-голямата дъщеря, трябваше да се намеся, когато съвместният ни живот стана непоносим. Това е история за любовта, която може да нарани, и за смелостта да спасиш близките си, дори когато това означава да се изправиш срещу собствените си страхове.
Казвам се Красимира и от години се боря с усещането, че не съм достатъчно добра съпруга и майка. Всеки ден чувам критики от свекърва ми и дори от съпруга си, които ме карат да се чувствам чужда в собствения си дом. Пиша тази история с надеждата да намеря разбиране и съвет – как да си върна спокойствието и увереността?
Още от първия миг, в който вратата се отвори и видях Мария, дъщерята на Петър, разбрах, че животът ми никога няма да бъде същият. Опитвах се да намеря баланс между любовта към Петър и усещането, че домът ми вече не е само мой. Сега се чудя дали има място за мен в тази нова реалност, или ще трябва да избера между себе си и човека, когото обичам.
