Още с първата вечер в къщата на свекър ми в село край Пловдив разбрах, че това няма да е просто временно убежище. Между постоянните унижения, крясъци и безсънни нощи, започнах да губя себе си, но и да откривам сили, за които не подозирах. Това е моята история за оцеляване, майчинство и борба за достойнство.
В една бурна нощ свекърва ми ме изгони от нашия апартамент, докато съпругът ми беше в командировка. Останах сама, с куфар на стълбището, разтреперана и объркана. Това е моята история за семейни конфликти, усещане за предателство и търсене на собствено място в света.
В една бурна нощ напуснах дома си с двете си малки деца, бягайки от насилието на съпруга ми. Надявах се, че родителите ми ще ме подкрепят, но вместо това срещнах студенина и затворени врати. Тази нощ преобърна представите ми за семейство, смелост и доверие.
Казвам се Магдалена и животът ми се преобърна, когато осъзнах, че живея в сянката на мъж, който ме дърпаше надолу. Години наред се борех с вина, умора и безнадеждност, докато не намерих сили да се изправя за себе си. Това е моята история за излизането от сянката и началото на истинския ми живот.
Казвам се Мария и ще ви разкажа за нощта, в която взех дъщеря си и напуснах дома, който вече не беше мой. Между стените на апартамента ни в София се разиграваше битка между любовта към семейството и нуждата да оцелея като човек. Днес се питам – имах ли право да избера себе си, или трябваше да остана и да се боря още?
Една вечеря с моето семейство разтърси целия ми свят. Изправих се пред избора между лоялността към съпруга ми и собствената си сигурност. Сега се питам – може ли човек да разчита на семейството си, когато всичко е заложено на карта?
В най-тъмната нощ, с две деца и сърце, пълно със страх, бягам от дома, където насилието е станало ежедневие. Отхвърлена от най-добрата си приятелка, оставам сама на студеното стълбище, борейки се с предателството и отчаянието. Докато децата треперят до мен, се питам има ли в този град някой, който ще ми отвори врата и ще ми подаде ръка.
Казвам се Нора и съм майка, която би дала всичко за дъщеря си Валентина. Един ден чувам писъците ѝ в дома на бившия ми съпруг и това, което откривам там, преобръща целия ми свят. В борбата за истината и за дъщеря ми стигам до ръба на силите си.
Аз съм Мария, живея на третия етаж в един панелен блок в Люлин. Месеци наред нощите ни бяха изпълнени с детски плач от съседния апартамент 3Б, а безсилието ни да помогнем разяждаше съвестта ми. Когато най-сетне истината излезе наяве, целият вход се промени завинаги.
В един дъждовен следобед сестра ми Мария се появи на прага ми с двете си деца, изплашена и разплакана. Мъжът ми отказа да я пусне вътре, а аз трябваше да избирам между семейството, което съм създала, и кръвната си сестра. Тази нощ промени всичко в живота ми и ме накара да се запитам какво означава да бъдеш истинско семейство.
Това е моята история за бягството от съпруг насилник, за предателството и безсилието, но и за силата, която намерих в себе си, когато останах сама с двете си малки деца. През една драматична нощ по софийските улици се сблъсках с истината за приятелството, семейството и едно общество, което често си затваря очите. В крайна сметка разбрах, че понякога единствената ръка за помощ е тази, която сам си протегнеш.
Години наред живях в сянката на страха от моя зет Димитър. Този разказ е за болката, която изпитвах, за безсънните нощи и за момента, в който вярата ми даде сили да защитя дъщеря си. Това е история за прошката, смелостта и силата на майчиното сърце.
