Казвам се Пенка и съм медицинска сестра в болница в Пловдив. Историята ми започва с една възрастна жена, която промени представите ми за семейството и прошката. Срещата с нейната дъщеря разкри дълбоки рани, които ме накараха да се замисля за собствените си отношения с близките.
Казвам се Олга и израснах в дом, където всичко беше подредено, лъскаво и скъпо, но любовта беше заключена зад дебели врати. Майка ми ме обвиняваше в неблагодарност, а аз се давех в самота и липса на избор. Днес ще ви разкажа какво означава да имаш всичко, освен свобода и разбиране.
Аз съм Вероника и решението ми да оставя апартамента си на по-голямата внучка разтърси цялото ни семейство. Дъщеря ми Мария ме обвини, че разделям децата ѝ, а по-малката внучка се чувства изоставена. Сега се питам дали любовта и справедливостта винаги вървят ръка за ръка.
Винаги съм била силната дъщеря, тази, която не създава проблеми и не иска нищо. Майка ми посвети целия си живот на брат ми, а сега, когато тя има нужда от помощ, всичко се стовари върху мен. В тази история разказвам за болката от пренебрежението, за тежестта на семейните очаквания и за това какво означава да бъдеш ‘невидимата’ дъщеря.
