Шест години се грижих за бабата на съпруга ми, докато свекърва ми работеше в чужбина. Чувствам се предадена и използвана, а отношенията ни със съпруга ми са на ръба. Сега се чудя дали не е време да сложа край на този брак.
Синът ми, Даниел, беше всичко за мен. След като се ожени и замина за Германия, животът ми се преобърна. Сега се боря с тишината, с въпросите и с болката от това да бъда забравена.
В този разказ споделям за загубата на майка ми и на жената, която ми подаде ръка, когато останах сам в София – леля Мария. Преживях години на самота, борба и търсене на смисъл, докато тя не се превърна във втора майка за мен. Сега, когато и тя си отиде, се опитвам да намеря сили да благодаря и да продължа напред.
В този разказ споделям как, когато дъщеря ми Мария беше на 12, заминах да работя в чужбина, за да осигуря по-добър живот за нея. Години по-късно, вече на 59, се опитвам да възстановя връзката ни, изправен пред болката и вината от миналото. Историята е за прошката, трудните избори и надеждата, че любовта може да излекува старите рани.
Десет години строихме с мъжа ми нашата мечтана къща в Родопите, далеч от градската суета. Тъкмо когато бяхме готови да се насладим на плодовете на труда си, синът ни Димитър се върна с предложение, което преобърна всичко. История за семейни жертви, сблъсък на поколения и трудния избор между мечтите и реалността.
