Всяка вечер, когато часовникът удари шест, аз вече съм на ръба на силите си, а кухнята ми се превръща в бойно поле. Съпругът ми, Димитър, отказва да яде каквото и да е, ако не е току-що приготвено, а аз се чудя дали някога ще намеря сили да продължа така. Понякога се питам: това ли е цената на семейното щастие или просто съм се изгубила в чуждите очаквания?