Казвам се Зорница и от години съм в капана на безкрайното готвене за съпруга ми Петър, който отказва да яде претоплена храна. Всеки ден ставам по тъмно, за да приготвя прясна закуска, а след работа бързам към дома, за да застана отново пред печката. Изтощена съм, неразбрана и все по-често се питам дали това е животът, който исках.
Казвам се Мария и вече години наред живея в непрестанен кръговрат на готвене, защото съпругът ми Иван отказва да яде каквото и да било, което не е току-що приготвено. Всяка сутрин ставам по-рано, за да му направя топла закуска, а след работа бързам към дома, за да сготвя вечеря. Чувствам се изтощена, неразбрана и започвам да се питам дали това е животът, който съм си мечтала.
Винаги бях тази, която изглаждаше конфликтите в семейството ни. Никой не забелязваше, че и аз имам нужда от подкрепа, че и аз понякога се чувствам слаба. Тази история е моят вик за помощ, който дълго време не посмях да изрека.