Казвам се Катерина и дванадесет години живях в сянката на съпруга си, борейки се за достойнството и независимостта си. Всеки ден беше битка за глътка въздух, всяко решение – поле на война. Това е историята за пътя ми към смелостта да се изправя срещу страха и да поискам живота си обратно.
В тази история разказвам за връзката си с Мария, която от самото начало беше изпълнена с напрежение и конфликти. Опитах се да се боря за себе си, но се оказах в капан между любовта и собственото си достойнство. В крайна сметка трябваше да избера дали да остана и да се изгубя напълно, или да намеря сили да си тръгна.
Казвам се Катя и животът ми се преобърна, когато осъзнах, че живея в сянката на човек, който ме дърпа надолу. Това е моята история за борбата с токсична връзка с Иван, за изтощението от работа и домакинство, за скандалите с родителите ми и за решението да се изправя за себе си. Пътят е пълен с болка, но и с надежда, че всеки заслужава щастие.
Всяка сутрин излизам от вкъщи с оправданието, че бързам за работа, но истината е, че бягам от мъжа си и неговата задушаваща дребнавост. В офиса намирам спокойствие и усещане за стойност, докато у дома нося маската на щастие пред децата и съседите. На ръба на силите си се питам дали ще намеря куража да променя живота си и да поема дълбоко въздух.
Казвам се Ивана и това е моята история за борбата с токсичния контрол на свекърва ми. След години мълчание и опити да угодя, реших да поставя граници и да защитя семейството си. Тази промяна ме накара да преосмисля какво значи да бъдеш силна жена в България.
В тази история разказвам за трудното си детство, белязано от болката и страха, които ми причини собствената ми баба. След години на мълчание и дистанция, сега съм изправена пред дилемата дали да ѝ простя, когато тя се нуждае от мен. Търся съвет и разбиране от хората, които са преживели нещо подобно.
Започвам деня си с гласа на съпруга ми, Петър, който отеква в главата ми като присъда. През годините неговият стремеж към съвършенство и контрол ме изтощиха, но в малките победи и тежките мълчания намерих сили да се боря за себе си. Това е историята ми за болката, страха и надеждата да открия отново гласа си.
В един обикновен ден получих писмо от майка ми, с която не бях говорила от години. В него тя настояваше да ѝ помогна финансово, въпреки че детството ми с нея беше изпълнено с болка и отчуждение. Сега трябваше да реша дали да ѝ подам ръка или да защитя себе си и собственото си семейство.
