Казвам се Мария и никога не съм вярвала, че собственото ми дете може да ме нарани толкова дълбоко. Всичко се промени в деня, когато синът ми Георги и снаха ми Даниела поискаха да сложат втори хладилник в нашата кухня и да започнат да готвят отделно. Това решение разкъса стари рани и постави под въпрос всичко, което съм смятала за семейна обич.
Бях сигурна, че това ще е поредната обикновена събота, докато не открих, че портфейлът ми е изчезнал на касата в супермаркета. От този момент всичко се промени – отношенията ми с близките, усещането за сигурност и самата аз. Сега се питам дали някога ще мога отново да вярвам на хората около себе си.
Казвам се Лидия и тази история е за онези моменти, когато любовта към семейството се сблъсква с гордостта и болката. След като синът ми Иван се ожени за Мария, домът ни се промени – вече не беше моето тихо убежище, а арена на напрежение и неизказани думи. В този разказ ще ви потопя в един ден, който промени всичко между нас.
В тази история разказвам за битката си с ежедневното готвене за моя претенциозен съпруг и как вярата и молитвата ми помогнаха да намеря спокойствие. През сълзи, разочарования и малки победи, открих, че Бог е с мен дори сред тенджерите и тиганите. Надявам се моят път да вдъхнови и други жени, които се борят със същите трудности.
Казвам се Мария и винаги съм имала особена слабост към внучката си Ива. Когато се съгласих да живее при мен по време на следването си в София, не подозирах, че ще се почувствам като натрапник в собствения си дом. Сега се боря с усещането за самота и отчуждение, докато се опитвам да намеря път обратно към себе си и към нея.
