От дете живея в старата ни къща в село Долно поле, построена от дядо ми. След като се омъжих за Петър, вярвах, че ще сбъднем мечтата ми за обновяване на дома, но свекърва ми, леля Мария, направи всичко възможно да ни раздели. Семейните конфликти, сблъсъкът на поколенията и борбата за дом разкъсваха всеки мой ден.
Една уикенд-почивка при свекървата ми в малко село се превърна в истински кошмар, който разтърси брака и самочувствието ми. Вместо очакваната идилия, се сблъсках с напрежение, обиди и непреодолими различия между поколенията. Сега се питам – възможно ли е изобщо да намерим общ език, когато всеки държи само на своето?
Една вечер телефонът ми звънна и дъщеря ми Полина, с разтреперан глас, ме попита дали може да се върне у дома. Приех я обратно, докато бракът ѝ се разпадаше, и заедно трябваше да се изправим срещу стари рани, неизказани думи и нови надежди. Историята ми е за болката и силата на семейството, за прошката и за това какво означава да бъдеш майка.
