От момента, в който синът ми Даниел се ожени за Мария, усетих как между нас се появява пропаст. Желанието ми да помагам на семейството им се сблъскваше с нейната неувереност и нежелание в кухнята, което доведе до напрежение, обвинения и самота. В крайна сметка трябваше да се запитам дали любовта ми към сина ми оправдава намесата ми в техния живот.
Животът ми се превърна в безкраен кръг от готвене и мълчание, защото съпругът ми Стефан отказва да яде нещо, което не е току-що приготвено. Всеки ден усещам как губя част от себе си между миризмата на лук и тиха фрустрация, която расте в мен. Понякога се питам къде изчезна онази любов, заради която някога с усмивка готвех.
В тази история разказвам за напрежението между мен и свекърва ми, която не спира да критикува готвенето ми и се намесва в личния ни живот. Преживявам вътрешна борба между желанието да запазя мира в семейството и нуждата да защитя себе си и брака си. В крайна сметка се изправям пред труден избор – да се примиря или да се противопоставя.
В тази история разказвам за битката си с ежедневното готвене за моя претенциозен съпруг и как вярата и молитвата ми помогнаха да намеря спокойствие. През сълзи, разочарования и малки победи, открих, че Бог е с мен дори сред тенджерите и тиганите. Надявам се моят път да вдъхнови и други жени, които се борят със същите трудности.
