Една вечер, след години мълчаливо търпение, най-накрая намерих сили да кажа на съпруга си, че повече няма да нося сама цялата тежест на домакинството. Този момент разби рутината ни и извади наяве дълбоко трупаните ми огорчения. Историята ми е откровен поглед към болката от неизказаните очаквания и силата, която намираме, когато поставим граници дори на най-близките си.
Казвам се Мария, на 70 години съм и цял живот съм отдала на дъщеря си Ива и внука си Филип. Но откакто Ива се омъжи за Димитър, нещо се промени – между нас се появи невидима стена, която не мога да разбера и която ме боли. Това е моята история за опита да намеря мястото си в собственото си семейство и за болката от затворените врати.
Казвам се Мария и след развода на дъщеря ми, тя и внучката ми се нанесоха при мен. Мислех, че ще помогна на дъщеря си да започне нов живот, но с времето се почувствах като прислужница и банкомат. Сега се чудя къде свършва майчината обич и започва самоунищожението.
Казвам се Ивана и вече месеци наред се боря със себе си – дали да помогна финансово на майка си, въпреки че между нас стоят години на болка, неизказани думи и стари рани. Приятелката ми Лилия спря да помага на своята майка и това ме накара да се замисля за собствените си граници и чувства. Тази история е моят опит да намеря отговор между вината, любовта и нуждата да се погрижа и за себе си.
