Аз съм Мария, баба от малко българско село, която цял живот се е грижила за децата си. Сега, когато най-много исках да дам любовта си на внучето, се оказах въвлечена в тежък семеен конфликт. Дали наистина съм виновна, или просто не разбирам новите правила на родителството?
В тази история разказвам за най-трудния период в живота ми – когато дъщеря ми попадна в болница и аз трябваше да поема грижите за малкия си внук. Останах сама, изплашена и отчаяна, но намерих сила във вярата и молитвата. Тази история е за болката, страха, но и за чудото на надеждата.
В тази история разказвам за напрежението между мен и съседката ми, която все по-често оставя детето си при мен. Чувствам се изтощена и притисната между желанието да помогна и нуждата да поставя граници. Вътрешната ми борба между хармонията и самоуважението ме кара да се замисля за цената на добротата.
