В този разказ споделям болката и вината, които изпитах, когато се наложи да настаня майка ми в дом за възрастни. Преживях тежки семейни конфликти, съмнения и отчаяние, докато се опитвах да направя най-доброто за нея. Историята ми е зов за разбиране и съпричастност към всички, които са изправени пред подобен избор.
Върнах се в родния дом, за да помогна на болния си баща и майка ми. Мислех, че ще е временно, но останах почти четиридесет години, забравяйки за себе си. Сега, когато и двамата ги няма, се питам: коя съм аз и какво ми остана?
В тази история разказвам за борбата си да помогна на възрастния си втори баща, който категорично отказва да напусне дома си и да се премести в дом за възрастни хора. Изправен съм пред дилемата между желанието да го защитя и уважението към неговата независимост. Семейните конфликти, емоционалната тежест и ежедневните предизвикателства ме карат да се питам: кое е правилното решение?
