В един дъждовен следобед майка ми ме нарече с името на сестра си, а аз разбрах, че животът ми никога повече няма да бъде същият. През следващите месеци се борих с вина, гняв и безсилие, докато се опитвах да бъда добра дъщеря и да не загубя себе си. Това е моята история за любовта, границите и тежестта на грижата за възрастен родител.
Шест години се грижех за бабата на съпруга ми, докато свекърва ми работеше в чужбина. След завръщането ѝ всичко се промени и останах с усещането за предателство и използване. Сега стоя на кръстопът и се питам дали има смисъл да се боря за брака си.
Всичко започна с един телефонен звън и молба за помощ, която прерасна в тежест. В тази история разказвам за напрежението между мен и съседката ми госпожа Димитрова, за нейната дъщеря, която рядко се прибира, и за това как се научих да поставям граници, въпреки чувството за вина. Дали постъпих правилно или просто избягах от отговорността?
