В този разказ споделям как страхът от завист и подигравки ме накара да скрия от най-близките си приятели, че с мъжа ми купуваме парцел край София. Вместо да споделя щастието си, избрах тишината, която се оказа по-тежка от всяка чужда реакция. Сега се питам дали не изгубих нещо по-ценно от самия парцел – доверието и близостта с хората, които наричах приятели.
Казвам се Ивана и след смъртта на родителите, брат ми и баба ми, наследих няколко имота в София. Вместо утеха, това наследство донесе алчност, кавги и разпад на семейството ми. Всеки ден се боря с роднини, които приемат къщите за свои, и се питам: какво всъщност означава дом, когато всички го искат, но никой не го уважава?
В тази история разказвам за болката и объркването, които изпитах, когато след смъртта на близките ми, роднините започнаха да се държат с наследените имоти като със свои. Семейните конфликти, алчността и липсата на уважение към спомените ме изправиха пред трудни избори. В този разказ ще видите как се борих за достойнството на дома си и за мира в душата си.
