Навърших 25, когато баща ми, изчезнал преди две десетилетия, внезапно се появи на прага ми. Гневът и отвращението ми се смесиха с объркване, докато той настояваше да го приема в дома си, сякаш нищо не се е случило. Историята ми е за болката от предателството, сблъсъка между миналото и настоящето и трудния избор между прошката и самоуважението.
В този разказ споделям болката и борбата си като самотна майка в София, след като съпругът ми ни напусна веднага след раждането на дъщеря ни. Преживях години на самота, вина и постоянна борба, докато се опитвах да дам на Наталия всичко, от което има нужда. Но когато тя порасна и започна да ме обвинява за отсъствието на баща си, разбрах, че най-трудната битка тепърва предстои.
Казвам се Магдалена и преди петнайсет години съпругът ми ме напусна заради друга жена, когато дъщеря ни беше само на две. Преживях години на лишения, работа на две места и безсънни нощи, за да осигуря всичко за детето си, а днес, когато съм на петдесет и две, тя ме обвинява, че съм я ограбила. Не мога да повярвам, че след всичко, което преживяхме заедно, сега съм се превърнала в посмешище заради собствената си дъщеря.
Казвам се Мария и животът ми се преобърна, когато съпругът ми Петър неочаквано ме изостави с дъщеря ни в стара, запусната къща. В тази история разказвам за болката, объркването и борбата да намеря сили да продължа напред. Търся съвет и подкрепа от хора, които са минали по подобен път.
