Казвам се Мария и днес, на шестдесетия си рожден ден, светът ми се преобърна. Миналото ме застигна с гръм и трясък, а семейството, което винаги съм смятала за своя опора, се превърна в източник на болка и сълзи. Мога ли да започна истински да живея, когато всички около мен искат да ме заключат в ролята на „баба“ и „пенсионерка“?
Аз съм Мария – жена, която някога вярваше, че домът и семейството са всичко. С времето обаче грижата за всички други ме превърна в сянка на самата себе си, а любовта и топлината се изгубиха сред битовите грижи и неизказаните болки. Това е моята история за саможертвата, болката и надеждата да се намеря отново.
В този разказ споделям как след пенсионирането си загубих себе си, а съпругът ми Димитър отчаяно се опита да върне усмивката ми с неочакван подарък. Вместо да ни сближи, жестът му разкри дълбоки пукнатини в брака ни и ме изправи пред болезнени истини. Сега се питам дали понякога любовта просто не е достатъчна, за да задържи двама души заедно.
