Още от малка живея в сянката на баща си, който винаги е имал планове за мен, различни от моите мечти. Сега, когато съм на кръстопът между собственото си щастие и неговите строги изисквания, трябва да реша дали да се подчиня или да поема по свой път. В този разказ ще ви споделя за нашите сблъсъци, моите страхове и надеждата, че някой ден ще бъда приета такава, каквато съм.
Още от дете живея в сянката на брат си, под тежестта на семейните очаквания и забрани. Баща ми ми забрани да имам свои деца, докато племенниците ми са малки, от страх да не се разпадне семейството. Това е моята изповед за вина, желание и отчаяната борба да намеря своя път.
Казвам се Ивана и цял живот съм била гръбнакът на нашето семейство. Докато майка ми и сестра ми избираха по-лесния път, аз се борех за нас трите, но сега, когато пред мен се открива възможност за лично щастие, се чудя дали не е време да избера себе си. Това е моята изповед и въпрос към всички вас: къде свършва дългът и започва правото на собствен живот?
В този разказ споделям как едно мое „не“ на семейния ми рожден ден разтърси основите на нашите традиции. След години на опити да угодя на всички, най-накрая се осмелих да избера себе си. Това решение отприщи скрити конфликти, но и ми даде нова сила да бъда честна със себе си.
Животът ми се срина за миг, когато съпругът ми, Димитър, ми каза, че иска развод. Дълги години вярвах, че сме щастливо семейство, но сега трябва да се изправя пред истината – може би само аз съм вярвала в това. Изправена съм пред избор: да се боря за семейството си или най-сетне да чуя собствения си глас.
Още от дете живея в сянката на брат си, винаги поставяйки семейните очаквания над собствените си мечти. Баща ми реши, че не мога да имам свои деца, докато племенниците ми са малки, от страх да не се разпадне семейството ни. Тази история е за болката, вината и отчаяния ми опит да намеря своя път.
Казвам се Димитър и това е моята изповед за живота в брак, който не избрах сам. След неочаквана бременност и натиск от семейството, се озовах женен за Мария, а всеки ден между нас е борба между дълга и копнежа по истинско щастие. Търся смисъл, прошка и отговор на въпроса: може ли да изградиш любов там, където първоначално е липсвала?
