Казвам се Мария и винаги съм била тази, която държи всичко под контрол. Когато брат ми Петър ме помоли да остане при мен „за малко“, не подозирах, че това ще преобърне живота ми. Сега, година по-късно, се боря с чувството за вина, гняв и безсилие, докато домът ми вече не е само мой.