Седя на тъмния перон на Централна гара в София, с куфар в ръка и сърце, което бие като лудо. Оставих всичко зад себе си – съпруга, свекърва, дом, в който любовта се превърна в окови. Сега съм сама, изпълнена с вина и страх, но за първи път от години усещам, че може би ще дишам свободно.