Седя на кухненската маса, докато децата ми се карат за последното парче хляб, а аз се опитвам да задържа сълзите си. В този ден, който никой от нас няма да забрави, всичко се промени – думите, които изрекохме, и тези, които премълчахме, ни разделиха завинаги. Това е моята изповед за болката, вината и въпросите, които ме измъчват всяка вечер.