Казвам се Мария и това е моята история за предателството на най-близките ми хора. Изправена пред невъзможен избор между мечтания дом и семейството си, трябваше да намеря сили да защитя себе си и бъдещето на дъщеря ми. Това е разказ за болката, силата и преоткриването на собствената стойност.
Това е историята на деня, в който трябваше да стана майка, но вместо радост преживях най-големия ужас в живота си. Борих се за живота си и за бъдещето на семейството ми, докато всичко около мен се разпадаше. Днес все още се питам дали можех да направя нещо различно, за да избегна трагедията.
В рамките на една година станах майка на три деца, макар че не са тризнаци. Изправих се пред осъждане, самота и собствените си страхове, но намерих сили в себе си и в любовта към децата ми. Това е моята история за оцеляване, прошка и надежда в общество, което често не прощава.
Всичко започна с думите на свекърва ми, които разкъсаха сърцето ми: „Това дете е само бреме.“ В борбата между работата, детето и липсата на подкрепа, се изправих пред най-големите си страхове и самота. Историята ми е за болката, компромисите и надеждата, че някой ден ще бъда разбрана.
В един обикновен следобед, докато се прибирах от разходка с новородения си син, заварих свекърва ми да държи снимка на съпруга ми като бебе над главата на детето ни. Този момент отключи дълбоко заровени семейни тайни и напрежения, които промениха живота ми завинаги. Историята ми е за болката от неприетостта, борбата за място в семейството и надеждата за разбиране.
Казвам се Ивана и живея в София. Това е моята история за приятелството със съседката ми Мария, което започна с общото ни майчинство, но се превърна в източник на стрес и усещане за използване. През ежедневни конфликти, неизказани думи и борба за лични граници, се изправям пред въпроса: къде свършва помощта и започва използването?
Казвам се Зорница и само няколко часа след като родих дъщеря ни, разбрах, че съпругът ми Николай ме е лъгал с месеци. В този момент светът ми се срина, но трябваше да намеря сили да продължа заради детето си. Това е моята история за предателството, болката и новото начало.
Върнах се у дома с новороденото си дете, но ме посрещнаха празни стаи и неподготвеност. Мъжът ми беше потънал в работа, а аз се борех сама с безсилието и страха. Историята ми е за болката от липсата на подкрепа и за силата, която открих в себе си.
В разгара на майчинството си се сблъсквам с настойчива свекърва, чието присъствие и забележки разклащат крехкия ни семеен мир. Опитвам се да балансирам между нуждата от лично пространство и очакванията на семейството, докато напрежението расте и чувството за безсилие става ежедневие. В тази борба за спокойствие се питам: къде свършва семейната обич и започва правото на личен живот?
Казвам се Мария и никога не съм искала деца. Моят съпруг, семейството ми и цялото ми обкръжение никога не ми простиха това – години наред се лутах между вина, бунт и жажда за свобода. Това е моят разказ за това какво означава да си различна в страна, където майчинството е задължение.
Аз съм Мария, съпруга и майка на две деца, която всеки ден се опитва да намери време за себе си. Напоследък семейството ми започна да иска от мен неща, които са ми скъпи и лични, а аз не знам как да им откажа, без да се чувствам виновна. Това е моята история за границите, вината и нуждата да остана вярна на себе си.
Това е разказ за най-тежкия ден в живота ми – денят, в който трябваше да се сбогувам с двегодишната си дъщеря Зорница. В болничната стая, заобиколена от сестри, които тихо пееха приспивна песен, взех решението да даря органите ѝ, за да могат други деца да живеят. Това е не само драма на една майка, но и въпрос за границите на любовта, саможертвата и надеждата.
