Казвам се Мария и съм на 55 години. Дъщеря ми ме нарича лоша баба, защото отказвам да гледам внучетата си, докато тя е без работа. Между болния ми съпруг, работата и желанието да помогна, се разкъсвам между вина и нуждата да запазя себе си.
Аз съм Мария, пенсионерка от Пловдив, която се опитва да запази достойнството си и връзката със семейството, въпреки финансовите трудности. Историята ми започва с един обикновен подарък за рождения ден на жената на внука ми, който се превърна в повод за разрив и болезнени размисли. Това е разказ за сблъсъка между поколенията, ценностите и невидимите рани, които оставят думите.
