Седя на кухненската маса, а синът ми, Димитър, ме гледа с онзи поглед, който познавам от дете – решителен и малко инатлив. Той иска да се премести във вилата на дядо си, далеч от града, а аз не мога да приема това. Разкъсвам се между желанието да го предпазя и страха да не го изгубя завинаги.