Казвам се Мария и винаги съм мечтала за собствен дом с мъжа ми, Петър. Родителите му, Катя и Стефан, са заможни, но отказаха да ни помогнат с първоначалната вноска за жилището ни. Тази история разказва за болката от разочарованието, напрежението в семейството и трудния въпрос: какво всъщност означава да бъдеш подкрепен от близките си?
Всичко се промени, когато свекърва ми, Станка, ни изгони от дома си само месец след сватбата. Останахме на улицата с мъжа ми, а той не каза и дума в моя защита. Това е моята история за предателството, борбата със семейните традиции и търсенето на собствен път в България.
В тази история разказвам за болката и объркването, които изпитвам, когато най-близките ми хора – моите родители – отказват да ми помогнат с детето ми, въпреки че живеят съвсем наблизо. Чувствам се предадена, самотна и разкъсана между любовта към семейството и нуждата от подкрепа. Надявам се моят разказ да провокира размисъл за това какво означава да бъдеш родител и дете в съвременна България.
Още на първата ни вечер в новото жилище напрежението между мен и свекърва ми избухна. Мъжът ми се оказа между два огъня, а аз трябваше да избера дали да се боря за нашето щастие или да се примиря с чуждата воля. Тази история е за границите, които всяка българска жена трябва да постави, за да запази себе си.
