В тази история разказвам за най-тежкия момент в живота ми – когато баба ми, най-скъпият ми човек, се разболя тежко. Вярата и молитвата се превърнаха в единствената ми опора, докато семейството ни се разпадаше под тежестта на страха и безсилието. През болката и сълзите открих сила, за която не подозирах, и разбрах какво означава истинската надежда.
В най-страшната нощ на живота ми, когато синът ми Виктор се роди без пулс, светът ми се срина. През сълзи, страх и отчаяние, нашето семейство премина през изпитание, което промени всичко. Сега, когато държа Виктор в ръцете си, се питам: какво е истинското чудо и какво ни прави силни?
Всичко започна в линейката, докато баща ми се бореше за живота си, а аз шепнех през сълзи да ми прости. През болката и вината се изправих срещу семейните тайни, грешките от миналото и отчаяната нужда от прошка. Това е моят път между вина и надежда, между разруха и изцеление, в сърцето на българската действителност.
Казвам се Лилия и това е историята на най-тъжната и най-красивата ми Коледа. Израснах в приемно семейство, копнеейки за истински дом и обич, която да не свършва. Всичко се промени, когато написах писмо до Дядо Коледа и моите приемни родители го намериха.
Всичко започна, когато майка ми се промени и домът ни потъна в сянка. Борех се със страха и отчаянието, докато не открих вярата и надеждата, които ме изведоха от бездната. Това е моята история за болката, прошката и силата да продължиш напред.
Започвам тази история със сълзи в очите и треперещи ръце. Аз съм Мария, майката на Стефан – момчето, което мечтаеше да събере 15 000 книги за болните деца. Днес неговата мечта живее, но цената беше твърде висока.
В тази история разказвам за най-трудния период в живота ми – когато дъщеря ми попадна в болница и аз трябваше да поема грижите за малкия си внук. Останах сама, изплашена и отчаяна, но намерих сила във вярата и молитвата. Тази история е за болката, страха, но и за чудото на надеждата.
В рамките на една година станах майка на три деца, макар че не са тризнаци. Изправих се пред осъждане, самота и собствените си страхове, но намерих сили в себе си и в любовта към децата ми. Това е моята история за оцеляване, прошка и надежда в общество, което често не прощава.
В тази история разказвам за най-тежкия момент в живота ми – когато майка ми, баба Мария, се разболя тежко и аз трябваше да се боря с отчаянието, страха и вината. Вярата и молитвата се превърнаха в последната ми надежда, а семейството – в опората, която ме изправи на крака. Това е разказ за силата на любовта и прошката, които промениха всичко.
През 2016 година се изправих пред най-голямото изпитание в живота си – борбата за оцеляване с болен бъбрек. Когато вече бях изгубила всякаква надежда, в живота ми се появи непознат – Георги, който предложи да ми подари част от себе си. Нашата връзка прерасна отвъд благодарността, но съдбата ни поднесе неочакван обрат и ни лиши от щастлив край.
Аз съм Мария, майка на близнаци, и ще ви разкажа за най-тежкия период в живота ни – когато разбрахме, че и двете ни момчета имат рядко сърдечно заболяване. Ще ви споделя за страха, вината, надеждата и борбата ни с българската здравна система. Това е история за любов, изпитания и въпроса: какво означава да бъдеш родител в България?
Това е моята история за живота под един покрив с дъщеря ми и нейния съпруг, който ме изпълваше със страх. През години на напрежение, мълчание и неизказани думи, намерих сили в себе си и във вярата. Днес споделям тази история, за да дам надежда на всички, които се чувстват безсилни пред семейните проблеми.
